Професията филмов продуцент

Както повечето професии, така и тази на филмовия продуцент търпи своето развитие в историческото време. При бума на филми, който настъпва с основаването на „Холивуд” да бъдеш продуцент се оказва изключително доходоносен бизнес. За съжаление на много провалили се продуценти, за да упражняваш тази професия не е нужно само да имаш стабилен финансов гръб, а и да съчетаваш личностни качества като далновидност, креативност, психология и не на последно място характер на ръководител. В този контекст може да се цитира и американския продуцент Ричард Занък, който сравнява продуцента с диригент в оркестър, тоест той не може да свири на всеки един инструмент, но знае точния звук, който трябва да се възпроизведе, а освен това може и да синхронизира в ритъм цялото звучене.
Първата работа на един продуцент, след като се заеме с определен проект е да определи финансовите измерения. Много често се случва така, че тези финансови параметри са надвишавани многократно и тук най-ясно личи дали продуцентът притежава далновидност, защото като всеки продукт и филмът трябва да носи печалба. След като е наясно с финансовата си мощ той трябва да назначи екипа, който да реализира проекта. Продуцентът трябва да покаже творчески и чисто психологически нюх и да подбере точните основни създатели на продукта като директора и екипът, който ще заснеме филма. Много често след личната намеса на продуцента се избират главните герои, защото най-голямата отговорност, за това дали продукцията ще бъде успешна или не има именно той, а главните артисти често са превръщат и в лицето на един филм.
Следващата стъпка след събирането на екип е снимачният процес. Тук продуцентът се явява като супервайзър, като съблюдава за коректността при изпълнението на задачите на всеки член от тима. Огромна част от таланта на продуцента си проличава и при синхронизацията на работата с времето. Завършването на един продукт в срок е едно доказателство за професионализмът на продуцента. Това е една победа за него, защото изработката в срок е изключително трудно нещо. Той трябва да се грижи за създаването на перфектни условия на екипа си, така че те да бъдат отдадени изцяло на творческата си работа без да мислят за битови или друг вид проблеми. Това означава, че продуцентът трябва да се погрижи да намери подходящото снимачно студио, място за живеене, където да настани работниците, всякакъв вид разрешителни, нужни за заснемането на всички сцени и много други.
Друга черта на добрия продуцент е възможно да бъде психолог. В един екип винаги има неразбирателства и дразги, защото е изграден от хора с различни характери и именно той трябва да успее да тушира всякакъв вид напрежение. Много трудно работи колектив раздиран от интриги и често продуцентите взимат крайни мерки като отстраняват хора в името на екипната работа. Не на последно място продуцентът изготвя реда за заснемане на сцените, като при графикът взима на предвид, промени в климата, изготвяне на декори и всякакъв вид други пречки или преимущества.
Тази професия не е академична наука, най-известните продуценти твърдят, че тя е за нея е нужен хъс, желание и най-вече адски здрави нерви. Има тоста истина в тези твърдени, защото както вече отбелязах най-голямата отговорност за реализацията на един филм носи продуцентът. Тъй като отговорностите са много в по-големите проекти продуцента разполага с помощен екип. Това са техните асистенти, които имат по- тесен ресор на наблюдение и тяхната основна задача е да бъдат като допълнителен чифт очи на главния продуцент. Обикновено това е много тесен кръг от хора, на които продуцентът има доверие, защото тяхната работа е не по-малко важна за реализацията, а всъщност при един провал отговорността се носи от продуцента.
Не на последно място в работата му е и дистрибуцията. Това също е негово задължение, защото дистрибуцията е основен инструмент на печалба. В изпълнението на тази задача си личи и опита на продуцента. Много често дистрибуцията на някои филми в определени райони или държави е икономически неизгодно, но той го извършва заради реклама, която носи филма. Парите се „избиват” от други райони, където пък печалбата е голяма. Тук вече се намесва и маркетинга като наука и точно за това много от продуцентите имат зад гърба си сериозни маркетингови компании.
В заключение може да се каже, че тази професия е нож с „две” остриета. В зависимост от качествата, които притежава личността, която иска да я упражнява като професия , продуцентството може да бъде както мечтаната работа, която да развие способностите ти по уникален начин, така и да бъде инструментът, с който може да бъдеш смазан чисто интелектуално.

Кризисен ПР

Предприемането на превантивни мерки и планирането на адекватна реакция при възникване на критична ситуация е с изключително важно значение в днешния глобализиран свят. Познаването и ефективното използване на схемата за вътрешната комуникация на различните професионални нива, както и йерархията и начините за информиране на засегнати и заинтересовани лица извън дружеството, е ключов елемент в публичното поведение на всяка обществено отговорна организация.

Приемайки и следвайки тази комуникационна стратегия, компанията ще може да управлява ситуациите на криза, съобразно интереса на фирмата, а не да реагира постфактум, водена и притискана от бързия ход на събитията в подобна ситуация и от външни изисквания и фактори.

Основното направление по ПР за посрещане на кризи е да се идентифицират неблагоприятните ситуации, които стават прекалено очевидни и да се даде оценка на уязвимите места в организацията. Не трябва да се пропуска и че стратегията трябва да фокусира вниманието към двете най-важни задачи в момента, а те са какво да се направи и какво да се каже на хората, особено през първите критични часове след настъпването на събитието. Посоката на развитие на плана трябва да бъде ориентирана към противодействие на случилото се, а не към реакция и отговор.

В извънредна ситуация, освен да се спазват основните направления по ПР при криза, трябва да се извършат и редица действия в самата организация. След подготвената стратегия първостепенна задача е да се събере тимът по кризисен мениджмънт и да му бъде представен начинът на действие. Работата на екипа трябва да бъдат направлявана, а в негова помощ да се потърсят експерти с цел да анализират и обяснят кризата в детайли. В първите минути или часове от събитието е задължително и отварянето на линиите на комуникация. В този ред на мисли назначеният говорител е длъжен да използва всички канали за отговор, като предварително е подготвен. Другите служители като оператори, секретари и т.н. да насочват всички запитвания към него, без дават своя версия за случилото се или свое мнение. Следващата стъпка е да се подготви център за медиите, който да им осигури информационни пакети с базова информация, телефони, компютри, принтери, факсове и място за телевизионни интервюта, което да е встрани от мястото на инцидента. Поведението, което демонстрираме трябва да говори само и единствено за отвореност от наша страна. В противен случай се рискува да се изгуби контрол над ситуацията когато журналистите се обърнат към други източници и външни експерти, за да запълнят получилия се вакуум за случилото се. През цялото време трябва да се показва загриженост за инцидента и за хората, въвлечени в събитията или пострадалите. В същото време да се разясни какво организацията ще направи или е планира за разрешаването на проблема.

Говорителят освен подготвен трябва и да бъде изключително внимателен в информацията, която изнася. Недопустимо е да се правят опити за омаловажаване на проблема или да се опитва умишлено да подценява ситуацията, защото пресата ще открие истината много скоро. Опасно е и да се спекулира с развитието на нещата, ако няма достатъчно данни и факти за това. Не трябва и да се отговаря на подобен тип репортерски въпроси.

Спазването на изброените мерки гарантира недопускането на основни грешки като нерешителност, объркване и конфронтация.

За да се направи най-лесно разликата между неубедителна и правилна ПР кампания при криза ще дам съответно два идентични примера:

На 24 март 1989г. танкерът Ексон Валдес се натъква на риф южно от Аляска; в следствие на получената пробойна изтичат 11 тона нефт, замърсявайки 1100 мили от бреговата ивица. Измира много риба, което чувствително засяга рибната индустрия в района. Унищожени са повече от 36 000 прелетни птици. ПР стратегията за една от най-големите в историята екологични катастрофи е толкова слаба, че публиката започва да гледа на корпорацията Ексон като на студена и безотговорна институция, заинтересована по-скоро от това, как да избегне отговорността, а не как да се справи с щетите.

Часове след инцидента, когато обществеността започва да добива представа за гигантските размери на разлива, председателят на Ексон, Лорънс Рол прави две грешки в областта на връзките с обществеността, за които по-късно съжалява.

1. Той решава да остане в централния офис в Ню Йорк, а не да отплава към мястото на инцидента. Вместо това, той изпраща ръководител с по-нисък ранг, което се интерпретира от публиката като незаинтересованост от негова страна.

2. Той решава, че цялата информация за разлива и за усилията по почистване трябва да се дават от Валдес, мястото на инцидента. Този отдалечен порт, населяван от не повече от 3000 човека, има ограничен брой телефонни линии и почти не разполага с други улеснения за журналистите. Така корпорацията създава чувство, че не е сериозно заинтересована и се опитва да ограничи достъпа до информация.

Следващата грешна стъпка на компанията е кавгата с федералната и щатската брегова охрана. Ексон се опитва да прехвърли върху тях вината за забавянето на почиствателните работи. Това кара губернаторът Стив Купър да обвини корпорацията, че правят фалшиви изявления.

Масло в огъня се налива и от изваждането в публичното пространство на вътрешен меморандум, според който Ексон ще преустанови почиствателните дейности в края на лятото, без значение какво искат да направят щатското и федералното правителство.

В резултат на неадекватната ПР кампания компанията претърпява огромни загуби. Повече от 18 000 клиенти връщат кредитните си карти на компанията. Плъзват слухове за бойкот, представителите на Ексон са извикани в Белия дом, където им е заявено, че усилията им по почистване са крайно недостатъчни. Подозренията се засилват, когато ръководителите правят малка, но значима промяна в нейната линия. В първите седмици те заявяват, че компанията ще завърши почистването на плажа до 15 септември. Към средата на лятото започват да говорят, че ще третират плажа, което е съвсем различно.

В крайна сметка работите по почистването поглъщат около 2 милиарда долара, а компанията плаща 100 млн. глоба.

Няколко месеца след бедствието, причинено от Ексон, танкер на Бритиш петролиум, откъснал се от котвата си, разлива около 400 000 галона петрол в Пасифика, които заплашват да достигнат до пренаселените плажове.

Компанията, взела си поука от Ексон, реагира бързо и целесъобразно. Тя не само организира ефективно почистване, но информира медиите за хода на работата. Председателят на управителния съвет Джеймс Рос отлита незабавно за мястото на катастрофата и поема нещата в свои ръце. Персоналът по връзки с обществеността, снабден с клетъчни телефони, е разположен по ивицата на целия плаж, където работят екипите по почистването, за да събира и разпространява информация, независимо от това дали тя е благоприятна или не за компанията.

ПР екипът е подсилен от частни консултантски фирми. Представителите на компанията се появяват по местната и националната телевизия. Компанията предоставя подводни снимки на пробойните на кораба. Центърът за връзки с медиите, снабден с много телефонни линии, е разположен в близост до командния център на почистването.

Резултатите са обнадеждаващи. Медиите се отнасят добронамерено. Усилията по почистването и благоприятният отлив намаляват опасността за замърсяването на плажовете. Доверието на публиката към Бритиш петролиум след всичко това се увеличава.

Квартал „Лозенец”–престижен в София, средновековен в Стара Загора

Имената често будят различни асоциации, а един от най-фрапиращите примери за това е квартал „Лозенец”. В столицата на България имоти там се предлагат на космически цени, а в Стара Загора това олицетворява мястото обитавано от ромското малцинство. В следващите редове ще придобиете представа за огромната разлика между кварталите, които носят едно и също име.

„Лозенец” е едно красиво, чисто географски, място в Стара Загора. Намира се на хълм с изглед към целия град. Тук свършва и всичко хубаво свързано с това име. Хората, които обитават квартала не посрещат гости, а служители на ВиК, които са придружавани от полицаи. Мизерията е в своя завършен и пълен облик, а единственото внимание към жителите е по време на предизборните кампании. Пътят не е асфалтов, а смесица от пръст и камъни. Жилищата не се предлагат в евро от добре изглеждащи брокерки, а вместо това се живее в коптори.

Навътре в „жилищния комплекс” може да се види тук-таме някоя ръждясала каравана, която предлага кафе, което би приело за комплимент сравнението с „негърска пот” . Може да се забележи и улица, която е с такъв наклон, че при дъжд по нея остават само озъбени каменни ръбове. Канализацията е химера. Въпреки това животът там тече спокойно, а веселбата е денонощно явление.

В старозагорския „Лозенец” има около 500 незаконни къщи, които са вдигнати без застроителен план и в резултат на това там човек се чувства като в лабиринт. Големият проблем както при повечето малцинствени групи в България е високата безработица. Голяма част от хора работят нелегално, като всяка сутрин на площада в квартала могат да се видят роми, които образуват една своеобразна „ходеща” трудова борса. Услугите, които се предлагат са свързани най-вече с хамалската работа и строителството.

Въпреки общественото настроение, че в ромските квартали престъпността е висока, това не важи за този. В голяма степен това се дължи на патрулиращите седем полицейски инспектора. Винаги има по една дежурна патрулка в дворовете на двете училища, които общо имат 1300 ученици. Съвсем в реда на нещата „Лозенец” е единствен сред кварталите в Стара Загора с положителен прираст на населението.

Така на територията на една сравнително малка държава като България могат да се срещнат места, които носят едно и също име, но докато едното е символ на престиж, възможности и традиции, другото те връща в Средновековието. В последно време много се коментира кога България ще се изравни с останалите държави в Европейския съюз. В деня, когато името „Лозенец” ще звучи еднакво гордо както в София, така и в Стара Загора, то аз ще стана оптимист.