Пропагандното майсторство в „Битката за Англия”, разгледано в съответствие с убеждаващото въздействие на документалното кино

Документалният филм на Дискавъри „Битката за Англия” е посветен на войната по въздух между Англия и Германия, като се разглеждат военните тактики на двете държави при воденето на битката.
Документалното кино би трябвало да бъде лишено от пропаганда и да се придържа към фактите, но се намират и дребни детайли, които „водят” мислите на зрителя в точно определена посока. Филмът, който изгледах започна с въвеждане колко знакова в исторически план е била „битката за Англия”. Гласът на разказвача е мъжки, плътен глас, който всява доверие. Този глас с един и същи тон може да каже както истина, така и лъжа и обикновената публика трудно ще направи разликата между вярното и невярното.
Докато представят английската армия на фона на кадрите тече мелодия, която засилва ефекта за това колко героична е била английската армия. Немската войска в началото е представена без мелодия, а в края на запознаването с нея се пуска за малко музика, която създава чувство за опасност, враждебност и несигурност.
Друг момент, който значително се различава при англичаните и немците е мястото за мислене на стратегиите и хората, които се занимават с това. В Лондон то е просторно, осветено и около голямата маса са се събрали много военни, заедно с Чърчил, като трескаво обмислят бъдещите действия. Картината дава чувство за откритост и компетентност. На противоположната страна са немците, като военната тактика се „бистри” в тъмно помещение, което прилича на мазе, а около Хитлер има двама военни, които обаче са пасивни и по-скоро изглеждат като хора, които не обмислят стратегията, а са там, за да бъдат запознати с нея. Човек си създава впечатлението, че има нещо нередно, че на това тъмно място се обмисля нещо, което е тайно и лошо.
Представянето на водачите на двете велики сили също е различно. Хитлер е представен с кадри, в които обикаля нервно сам в малки и затворени помещения. При визитката на Чърчил се използват кадри на министъра, когато е сред народа си и как е уважаван от хората, които се бутат взаимно, за да могат да се здрависат с техния лидер. В тази част от филма Чърчил създава впечатлението, че е част от народа си, докато Хитлер, че е отделен от обикновените граждани. В този момент пропагандното майсторство се усеща лесно, защото всеки човек, който се интересува от такъв вид филми е гледал видео от екзалтирани германци по време на хитлеровите речи, кадри, които тук умишлено са пропуснати.
По време на документалното произведение се отделя немалко внимание и на доброволците, които са участвали в английската войска. Режисьорът е решил да предаде визуално тези хора, който са били различни по възраст и цвят на кожата, като бели, снажни момчета с изрядни униформи.