Предайте вашето впечатление от видеоарт филма „Оркестърът”

Трудно може да се опише с една дума впечатлението, което филмът „Оркестърът” остави у мен. В различните етапи от произведението чувствата, които провокираше бяха различни. В начало бях доста объркан, защото досега не съм срещал с подобен вид изкуство. Струваше ми се някак отдалечен и труден за възприемане. Реших да последвам съвета и да не пиша веднага за това видео с идеята, че когато мине наново през съзнанието ми ще имам по-пълна представа за впечатлението си.
Прочетох, че видеоклипната стилистика е свързана с постмодернизма, а за отправна точка към разбирането на филма за думите на Жан-Франсоа Лиотар: „Крайно време е да се изясни, че не става дума за представяне на действителност, а да се изнамерят имитации на въображаемото, което не може да се изобрази.”. В тези думи се крие и моето впечатление за филма. Това видео има за цел да провокира въображението на всеки, а в моето въображение изглежда като приказка за живота, която обаче не ни разказва само за хубавите неща, а краят не е от най-щастливите.
Ако трябва с „две думи” да опиша „Оркестърът” , то той може да се определи като приказка за възрастни. Има разказвателен характер, защото ни представя човешкия живот, разказва ни за него. Най-важните чувства, които изпитваме докато сме живи са вплетени във видеоарта. Именно за това е и за възрастни, защото темите за греха и смъртта не са спестени.
В последната шеста част от филма авторът се съсредоточава върху точно определени човешки съдби. Докато в останалите всички акценти са общочовешки, в „Болеро” се разглежда живота на точно определена група от хора. Тази част ми изглежда и като цяло доста по-различна от останалите и според мен е включена в края като контрапункт на нормалния живот. Там трудно може да се предизвика въображението на зрителя, защото всичко е показано доста директно и не може да бъде интерпретирано по много различни начини. Изкачването по стълбата те задължава да „подлееш вода” на няколко човека, да си затвориш очите за несправедливостите, които си видял и не на последно място бодро и с ентусиазъм да носиш нагоре, ако не бюстовете, то поне идеите на трите най-видни личности за всеки комунистически режим. На мен лично ми хареса метафората на това, как с вървенето си нагоре хората бавно и методично развенчават целия строй.
В заключение бих казал, че този видеоарт е предназначен наистина за хора, които не трябва да открояват със свръх развит интелект. Това непопулярно изкуство и трудно смилаемо е представено по достъпен начин, защото режисьорът Збигнев Рибшчински е успял да прозре, че няма по-подходящи теми, от тези свързани с библейска простота, защото тяхната близост до хората е вродена.