петък, 13 март 2009 г.

Защо интервюто са нарича „Майкъл Джексън разговаря с Опра Уинфри, а не „Опра Уинфри разговаря с Майкъл Джексън”?

Интервюто, което Опра Уинфри прави с Майкъл Джексън, има различни цели погледнато от ъгъла на водещата, на изпълнителя и на публиката.
За Майкъл Джексън, който от 14 години не е говорил с медиите, този разговор е начинът да реагира на всичките истории около живота му, които се публикуват в „жълтите” вестници и списания. Неговата надежда е, че след като излезе пред камерите и каже истините за живота си ще даде достатъчно материал за медиите и същевременно ще напомни на почитателите си, че той не се е променил и е запазил всичките качества, които са го превърнали в идол на цяло едно поколение.
Целта, с която публиката гледа това интервю е ясна – хората искат да научат колкото се може повече „пикантни” подробности за живота на Джексън.
Най-интересна и сложна за постигане е целта на Опра Уинфри. Всъщност нейните цели са две. Първата, разбира се, е да задоволи любопитството на зрителите. Втората задача пред Уинфри е тясно свързана с нейния имидж и именно в тази задача се крие и отговорът, защо в представянето на интервюто на първо място е анонсиран Майкъл Джексън. През 1993 г. телевизионната водеща е вече изключително популярна, но сред американските зрители. За жена, която днес с името си продава храни, козметика, дрехи и списание, интервюто с емблематична в световен аспект личност като Майкъл Джексън е идеалната възможност нейната популярност да придобие световен мащаб. Въпреки огромното си Его, което е резултат на стълбите, които е изкачила от бедна афроамериканка до най-популярната жена в САЩ, тя прави компромиса да бъде на второ място, но с цената, че това второ място в един разговор може да бъде огромен трамплин към кариерата и в световен план. Цялото държание на Опра в интервюто ме навежда на мисълта, че то не е предназначено само за американския пазар, а и за зрителите от другите континенти. Неслучайно и в цялото интервю думата „world”( в превод означава свят и световен) се използва от Уинфри точно 38 пъти. Днес списанието, което тя прави се разпространява както в Европа, така и в Азия, а в Америка отдавна е водещо в категорията „life style”. Едва ли интервюто с Майкъл Джексън е в основата на тиражите из големите континенти, но със сигурност то е било едно страхотно начало за нейната кариера, в световен мащаб.
Бих желал да се спра и върху постигането на първата й цел, а именно предоставянето на вниманието на зрителите колкото се може повече като количество и колкото е възможно по-лична информация от живота на Джексън. Опра със сигурност има таланта да води диалог, но за силния резултат на интервюто огромна роля имат и психолозите в екипа й. Нейните съветници са наясно, че Джексън не е говорил с медиите 14 години и след толкова време няма начин да не бъде дистанциран. Именно за това и в началото преди да го представи пускат кадри на певеца от детските му години, с който материал те целят да усилят чувствата у него и по този начин да “съборят” стената, която е изградена от разума му. Всъщност цялото интервю се гради върху това да атакуват психиката на Джексън със спомени и в момента, когато е най-подвластен на чувства да бъде питан за въпрос, който е с голяма важност за зрителя. В началото съвсем умишлено се пускат кадри от улицата на звукозаписното студио, в което е записвал като малък, гледка, която той е виждал във всеки изпълнен с труд и лишения ден. В момента, когато той потъва в спомени, Опра изстрелва въпроса дали братята му завиждат на кариерата му и отговорът на Джексън, който е смутен от въпроса, не прозвучава много сигурно. Същите действия се прилагат и преди въпросите за баща му, като в резултат на отличния подход Джексън признава, че дори е бил бит от настойника си.
Интервюто на Опра Уинфри може да бъде окачествено като историческо, защото представя в невиждана досега страна човек, който със сигурност ще остане в историята, а от друга страна то остава пример за телевизионно интервю и за бъдещите журналисти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар