Как филмът „Ромео и Жулиета” се възприема от младата публика

Уилям Шекспир е поет с исторически принос към световната литература. Той е толкова често цитиран и разглеждан, а неговото творчество просто не се нуждае от коментар. Съвсем нормално обаче колкото повече време минава, толкова по-голяма пропастта между съвременните хора и тези от времето на Шекспир. В ерата на образа възприемането на пиесите на английския драматург става значително по-трудно за хората, на които съзнателният им живот е минал в този период от време. Целта на филма „Ромео и Жулиета” от 1996 г. се изразява това -тази пропаст между поколенията да бъде намалена.
Днешната младеж е израснала във време, в което образът от екрана е основополагащ. Това носи както плюсове, така и минуси. Хубавото е, че чрез изображението човек може да получи информация за изключително кратък период. Недостатъкът е споменат от Нийл Постман в есето си „Ще се забавляваме до смърт”. В твърде крехка възраст децата, чрез телевизията и интернет, се сблъскват с неща от живота, които не бива да имат досег до подрастващото съзнание и по този начин те се лишават от детство. В този ред на мисли филмът „Ромео и Жулиета” се опитва да съчетае модерните технологии в ерата на образа с гениалния текст от Гутемберговата епоха.
Режисьорът на холивудската продукция търси именно младежката публика и за това чисто визуално филмът е построен по класически модел за блокбъстър. Модернистичният образ на филма показва, че темата за любовта може и да бъде актуална и сред хора, които са заобиколени от динамиката и първичността на ежедневието. Младата публика имат нужда от този филм, за да осъзнаят, че има непреходни неща, неща, които не зависят от глобалното развитие на човечеството и от материалните блага.
Филмът „Ромео и Жулиета” е творчество, което е дискусионно, защото има критици, които смятат, че пиеса на Шекспир не може да се гледа по пижама в леглото, но именно в дебата се ражда и отговорът.