Как филмът „Ромео и Жулиета” се възприема от младата публика

Уилям Шекспир е поет с исторически принос към световната литература. Той е толкова често цитиран и разглеждан, а неговото творчество просто не се нуждае от коментар. Съвсем нормално обаче колкото повече време минава, толкова по-голяма пропастта между съвременните хора и тези от времето на Шекспир. В ерата на образа възприемането на пиесите на английския драматург става значително по-трудно за хората, на които съзнателният им живот е минал в този период от време. Целта на филма „Ромео и Жулиета” от 1996 г. се изразява това -тази пропаст между поколенията да бъде намалена.
Днешната младеж е израснала във време, в което образът от екрана е основополагащ. Това носи както плюсове, така и минуси. Хубавото е, че чрез изображението човек може да получи информация за изключително кратък период. Недостатъкът е споменат от Нийл Постман в есето си „Ще се забавляваме до смърт”. В твърде крехка възраст децата, чрез телевизията и интернет, се сблъскват с неща от живота, които не бива да имат досег до подрастващото съзнание и по този начин те се лишават от детство. В този ред на мисли филмът „Ромео и Жулиета” се опитва да съчетае модерните технологии в ерата на образа с гениалния текст от Гутемберговата епоха.
Режисьорът на холивудската продукция търси именно младежката публика и за това чисто визуално филмът е построен по класически модел за блокбъстър. Модернистичният образ на филма показва, че темата за любовта може и да бъде актуална и сред хора, които са заобиколени от динамиката и първичността на ежедневието. Младата публика имат нужда от този филм, за да осъзнаят, че има непреходни неща, неща, които не зависят от глобалното развитие на човечеството и от материалните блага.
Филмът „Ромео и Жулиета” е творчество, което е дискусионно, защото има критици, които смятат, че пиеса на Шекспир не може да се гледа по пижама в леглото, но именно в дебата се ражда и отговорът.

Предайте вашето впечатление от видеоарт филма „Оркестърът”

Трудно може да се опише с една дума впечатлението, което филмът „Оркестърът” остави у мен. В различните етапи от произведението чувствата, които провокираше бяха различни. В начало бях доста объркан, защото досега не съм срещал с подобен вид изкуство. Струваше ми се някак отдалечен и труден за възприемане. Реших да последвам съвета и да не пиша веднага за това видео с идеята, че когато мине наново през съзнанието ми ще имам по-пълна представа за впечатлението си.
Прочетох, че видеоклипната стилистика е свързана с постмодернизма, а за отправна точка към разбирането на филма за думите на Жан-Франсоа Лиотар: „Крайно време е да се изясни, че не става дума за представяне на действителност, а да се изнамерят имитации на въображаемото, което не може да се изобрази.”. В тези думи се крие и моето впечатление за филма. Това видео има за цел да провокира въображението на всеки, а в моето въображение изглежда като приказка за живота, която обаче не ни разказва само за хубавите неща, а краят не е от най-щастливите.
Ако трябва с „две думи” да опиша „Оркестърът” , то той може да се определи като приказка за възрастни. Има разказвателен характер, защото ни представя човешкия живот, разказва ни за него. Най-важните чувства, които изпитваме докато сме живи са вплетени във видеоарта. Именно за това е и за възрастни, защото темите за греха и смъртта не са спестени.
В последната шеста част от филма авторът се съсредоточава върху точно определени човешки съдби. Докато в останалите всички акценти са общочовешки, в „Болеро” се разглежда живота на точно определена група от хора. Тази част ми изглежда и като цяло доста по-различна от останалите и според мен е включена в края като контрапункт на нормалния живот. Там трудно може да се предизвика въображението на зрителя, защото всичко е показано доста директно и не може да бъде интерпретирано по много различни начини. Изкачването по стълбата те задължава да „подлееш вода” на няколко човека, да си затвориш очите за несправедливостите, които си видял и не на последно място бодро и с ентусиазъм да носиш нагоре, ако не бюстовете, то поне идеите на трите най-видни личности за всеки комунистически режим. На мен лично ми хареса метафората на това, как с вървенето си нагоре хората бавно и методично развенчават целия строй.
В заключение бих казал, че този видеоарт е предназначен наистина за хора, които не трябва да открояват със свръх развит интелект. Това непопулярно изкуство и трудно смилаемо е представено по достъпен начин, защото режисьорът Збигнев Рибшчински е успял да прозре, че няма по-подходящи теми, от тези свързани с библейска простота, защото тяхната близост до хората е вродена.

Защо интервюто са нарича „Майкъл Джексън разговаря с Опра Уинфри, а не „Опра Уинфри разговаря с Майкъл Джексън”?

Интервюто, което Опра Уинфри прави с Майкъл Джексън, има различни цели погледнато от ъгъла на водещата, на изпълнителя и на публиката.
За Майкъл Джексън, който от 14 години не е говорил с медиите, този разговор е начинът да реагира на всичките истории около живота му, които се публикуват в „жълтите” вестници и списания. Неговата надежда е, че след като излезе пред камерите и каже истините за живота си ще даде достатъчно материал за медиите и същевременно ще напомни на почитателите си, че той не се е променил и е запазил всичките качества, които са го превърнали в идол на цяло едно поколение.
Целта, с която публиката гледа това интервю е ясна – хората искат да научат колкото се може повече „пикантни” подробности за живота на Джексън.
Най-интересна и сложна за постигане е целта на Опра Уинфри. Всъщност нейните цели са две. Първата, разбира се, е да задоволи любопитството на зрителите. Втората задача пред Уинфри е тясно свързана с нейния имидж и именно в тази задача се крие и отговорът, защо в представянето на интервюто на първо място е анонсиран Майкъл Джексън. През 1993 г. телевизионната водеща е вече изключително популярна, но сред американските зрители. За жена, която днес с името си продава храни, козметика, дрехи и списание, интервюто с емблематична в световен аспект личност като Майкъл Джексън е идеалната възможност нейната популярност да придобие световен мащаб. Въпреки огромното си Его, което е резултат на стълбите, които е изкачила от бедна афроамериканка до най-популярната жена в САЩ, тя прави компромиса да бъде на второ място, но с цената, че това второ място в един разговор може да бъде огромен трамплин към кариерата и в световен план. Цялото държание на Опра в интервюто ме навежда на мисълта, че то не е предназначено само за американския пазар, а и за зрителите от другите континенти. Неслучайно и в цялото интервю думата „world”( в превод означава свят и световен) се използва от Уинфри точно 38 пъти. Днес списанието, което тя прави се разпространява както в Европа, така и в Азия, а в Америка отдавна е водещо в категорията „life style”. Едва ли интервюто с Майкъл Джексън е в основата на тиражите из големите континенти, но със сигурност то е било едно страхотно начало за нейната кариера, в световен мащаб.
Бих желал да се спра и върху постигането на първата й цел, а именно предоставянето на вниманието на зрителите колкото се може повече като количество и колкото е възможно по-лична информация от живота на Джексън. Опра със сигурност има таланта да води диалог, но за силния резултат на интервюто огромна роля имат и психолозите в екипа й. Нейните съветници са наясно, че Джексън не е говорил с медиите 14 години и след толкова време няма начин да не бъде дистанциран. Именно за това и в началото преди да го представи пускат кадри на певеца от детските му години, с който материал те целят да усилят чувствата у него и по този начин да “съборят” стената, която е изградена от разума му. Всъщност цялото интервю се гради върху това да атакуват психиката на Джексън със спомени и в момента, когато е най-подвластен на чувства да бъде питан за въпрос, който е с голяма важност за зрителя. В началото съвсем умишлено се пускат кадри от улицата на звукозаписното студио, в което е записвал като малък, гледка, която той е виждал във всеки изпълнен с труд и лишения ден. В момента, когато той потъва в спомени, Опра изстрелва въпроса дали братята му завиждат на кариерата му и отговорът на Джексън, който е смутен от въпроса, не прозвучава много сигурно. Същите действия се прилагат и преди въпросите за баща му, като в резултат на отличния подход Джексън признава, че дори е бил бит от настойника си.
Интервюто на Опра Уинфри може да бъде окачествено като историческо, защото представя в невиждана досега страна човек, който със сигурност ще остане в историята, а от друга страна то остава пример за телевизионно интервю и за бъдещите журналисти.

С какво „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” въздейства?

Документалният филм на Иван Гарелов „Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” се превръща в образец за правене на такъв тип творчество, защото е съчетание от драматургично и журналистическо майсторство, съчетани с исторически предпоставки.
Ще започна отзад напред и първо ще акцентирам върху уникалните исторически обстоятелства, които допринасят за силата на този филм. Иван Гарелов е първият журналист в света, който влиза в Камбоджа след режима на Пол Пот. Положението в страната е, като че ли първо са се изсипали тонове бомби, а след това са навлезли най-елитните отряди за унищожение на фашистка Германия. Всички хора са изселени от градовете в джунглата, а всичката интелигенция е била избита. Ежедневието на оцелелите минава в денонощна работа под дулата на войници, който е физически слаб е бил ликвидиран, музиката е била забранена, нямало е парична система, дори любовта е била „западна зараза” и хората са се женили по заповед. В това място, което е било истински земен ад, Иван Гарелов стъпва пръв и досега, с още незасъхналата кръв по стените на камбоджанското училище и всичко онова, което свидетелства за животински строй, е бил неподправен и в пълната си сила. Журналистическото и драматургичното майсторство дават целия образ на документалния филм, но когато средата на заснемане е уникална, нещо, което никога досега не се е виждало, то това творчество не е просто добро, а придобива историческо значение. Трябва да се отбележи, че въпреки средата, която предпоставя за силно драматичен документален филм, работата при обстоятелства, които не са срещани досега не е за всеки журналист. Нужна е изключително силна психика, за да не се загуби самообладание и да загубиш целта, която искаш да постигнеш.
Във филма на Иван Гарелов основното около, което се върти сюжета е човешката история. Проследяването на живота на конкретен човек е често предпочитан начин за правене на репортажи, защото чрез него се засилва драматизмът. За четири години по време на режима на Пол Пот са избити 1.4 млн. души и погледнато чисто информативно това е просто статистика в очите на зрителя, защото не са много хората, които могат да си представят толкова много жертви. Истинския облик този кошмар се открива пред публиката, когато се съсредоточиш върху конкретен живот и как той е бил повлиян от събитията. В нашия случай Иван Гарелов се опитва да намери изчезналия лекар, съпруг на българка, д-р Терпи. В намирането на следи на доктора се срещаме и с още индивидуалности, които до доразвият образа на ужаса, които са преживели жителите на Камбоджа.
Силата на документалния филм на г-н Гарелов е и в това, че директно ни сблъсква с действителността и недвусмислено показа, какво се случва, когато хората следват грешни идеи и принципи.

Пропагандното майсторство в „Битката за Англия”, разгледано в съответствие с убеждаващото въздействие на документалното кино

Документалният филм на Дискавъри „Битката за Англия” е посветен на войната по въздух между Англия и Германия, като се разглеждат военните тактики на двете държави при воденето на битката.
Документалното кино би трябвало да бъде лишено от пропаганда и да се придържа към фактите, но се намират и дребни детайли, които „водят” мислите на зрителя в точно определена посока. Филмът, който изгледах започна с въвеждане колко знакова в исторически план е била „битката за Англия”. Гласът на разказвача е мъжки, плътен глас, който всява доверие. Този глас с един и същи тон може да каже както истина, така и лъжа и обикновената публика трудно ще направи разликата между вярното и невярното.
Докато представят английската армия на фона на кадрите тече мелодия, която засилва ефекта за това колко героична е била английската армия. Немската войска в началото е представена без мелодия, а в края на запознаването с нея се пуска за малко музика, която създава чувство за опасност, враждебност и несигурност.
Друг момент, който значително се различава при англичаните и немците е мястото за мислене на стратегиите и хората, които се занимават с това. В Лондон то е просторно, осветено и около голямата маса са се събрали много военни, заедно с Чърчил, като трескаво обмислят бъдещите действия. Картината дава чувство за откритост и компетентност. На противоположната страна са немците, като военната тактика се „бистри” в тъмно помещение, което прилича на мазе, а около Хитлер има двама военни, които обаче са пасивни и по-скоро изглеждат като хора, които не обмислят стратегията, а са там, за да бъдат запознати с нея. Човек си създава впечатлението, че има нещо нередно, че на това тъмно място се обмисля нещо, което е тайно и лошо.
Представянето на водачите на двете велики сили също е различно. Хитлер е представен с кадри, в които обикаля нервно сам в малки и затворени помещения. При визитката на Чърчил се използват кадри на министъра, когато е сред народа си и как е уважаван от хората, които се бутат взаимно, за да могат да се здрависат с техния лидер. В тази част от филма Чърчил създава впечатлението, че е част от народа си, докато Хитлер, че е отделен от обикновените граждани. В този момент пропагандното майсторство се усеща лесно, защото всеки човек, който се интересува от такъв вид филми е гледал видео от екзалтирани германци по време на хитлеровите речи, кадри, които тук умишлено са пропуснати.
По време на документалното произведение се отделя немалко внимание и на доброволците, които са участвали в английската войска. Режисьорът е решил да предаде визуално тези хора, който са били различни по възраст и цвят на кожата, като бели, снажни момчета с изрядни униформи.

Слаб или силен е образът на Уинстън в изпълнението на актьора Джон Хърт?

Филмът „1948” успява да пресъздаде една отминала епоха толкова детайлно и психологически въздействащо, като оставя усещане в зрителя за несигурност и параноя. Основната мисия на режисьора Майкъл Радфорд е да успее да достигне до най-дълбоките места в човешкото съзнание и да разкрие до каква степен то може да бъде манипулирано. Актьорът Джон Хърт, който играе главната роля, допринася изключително много за силния ефект на филма. Лицето му, което е грубо, подпухнало и с много дълбоки бръчки, представя образа на физически смазан човек. Мястото, в което живее създава чувството за несигурност, заплаха и покорство. Конфликтът настъпва, когато привидно смачканият работник започва да се опитва да мисли самостоятелно. Тогава въпреки атмосферата, която го заобикаля, въпреки непрестанният контрол, човешкото в него успява да си пробие път и да стане по-силно от всичко примитивно и агресивно, с което го сблъсква ежедневието. Най-драматичният момент във филма настъпва, когато главният герой е изправен лице в лице със своя мъчител. Помещението, което служи за пречупване на човешкия дух е оградено с решетки, но въпреки изтезанията мислите на Уинстън го водят към красивото – природата, чийто досег с нея за секунди, му разкрива и другия свят, там където няма граници, няма решетки, а има светлина, зеленина и спокойствие. На това място всичко е хубаво от само себе си , там няма човешки правила и намеси. Изключително силна е сцената, която показва обезобразеният външно човек, което контрастира с вътрешното му състояние. Кулминацията във филма идва в самия край, когато под въздействието на най-силния инстинкт у човека, този за самосъхранението, Уинстън изговаря лъжа, която обаче не е в състояние да попречи на главния герой да покаже най-важната разлика между хората и стадото животни – самостоятелното мислене.
Филмът „1948” е не само произведение, което се занимава с миналото, неговото послание е насочено в бъдещето. Бъдещето, в което не трябва да се допускат стари грешки. Основната силата, чрез която да убедиш хората в правотата на мисленето ти да не бъде да причиняваш болка, а силата на ума. „1948” поставя и много актуални въпроси днес в България с мисълта, че „който владее миналото, той владее и бъдещето”.

Ученически бисери

· Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви
пита: "... кажи ми , сестро де е Караджата". (Из съчинение на тема
"Посланието на поета в "Хаджи Димитър" ).



· Балканджи Йово е жестоко и ситно накълцан от злите турци...



· Един път седнахме да бягаме(по повод бягство от учебен час)



· Кирил и Методи са двама братя блезнаци, единият от които е кръгъл
сирак.(ученическо съчинение,ІІІ клас)



· Лодката плавала по живописните брегове на реката. (из ученическо есе)



· Геройте на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в
кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости (из тема на
ученик от 11 клас



· Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с
единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а
между краката му била страшната действителност. (съчинение)



· Баба Тонка - видна българска революционерка, размахала бяла
кърпичка, с риск да забележат, че не таи лоши намерения



· Алеко чул приближаващия се водопад (из ученическо съчинение)



· Големият град направил Павел ненормален, благодарение на това
умряла жена му. (съчинение)



· Смирненски с юмрук в ръка. (съчинение)



· Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон. Из класна работа по литература




· Вълците вия в полето, но това за тях си е нормално. (ученически
анализ на "Хаджи Димитър")



· Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море. (ученик



· Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й
затворила устата. (ученик)



· Прабългарите са имали конска флота



· Славяните ловили риба и други горски животни



· река Силистра по време на устен изпит по География



· Баба Илийца напъна кола..... (из ученическо съчинение)



· Турците налитали на българите, като лешояди на мърша.



· Янко музиканта сам си правел свирки Из ученическо съчинение



· Тогава кошутата погледнала с подмокрени очи. из свободно съчинение
в седми клас



· Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание. Из ученическа тема.



· Славяните ловили риба и други горски животни



· И Райна Кабаиванска развяла знамето... от кандидат-студентски изпит
по история



· Ахил е с големи и силни ръце, космати гърди и атлетично тяло. Хектор
е обратен.... из съчинение



· В бедрата на земята се крият... Из ученическа тетрадка



· Донки Ход...(Дон Кихот)



· Още през 1762г. Паисий Хилендарски изрази голямата любов на
българския народ към Русия и Съветския съюз с написването на история
Славянобългарская.



· На луната живеят лунатици. Из съчинение по литература в III клас.



· Баба Илийца бръкнала в пазвата си,но там не намерила нищо,освен
малко сухи корички.



· Монахът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя си
мислела за младия юнак, който я чака в храстите и отказала.



· Този държавник отива да инквизира житцето на бедния народ.



· Бай Ганьо е сексуален маниак - първо намига на жените, след това >
ги води в банята за да им покаже какво има а после ги пощипва.



· Бай Ганьо говори аерогантно.



· Бай Ганьо върши престъпление, а също обича да пише рецензии идр.

· В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство.



· Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня,
продължител на живота му.



· Баба Тонка била майка на повече от хъшовете.

· Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка, заживява с кротката >
си магаричка.



· Тъй като народа е нямал с какво да посрещне освободителите, той ги
е посрещал с хляб и сол.



· Възприела неговите идеали, любимата нервира боеца и той я остави на
заден план.



· С възторг Вазов рисува боят на Шипка. А когато идва помощта с кораба
"Радецки", се сбъдва заветната мечта на Вазов.



· Вазов е опъната струна между Пирин и Рила.



· В. Левски ходи из страната гол и бос, за да възбужда народа.



· Големият град е направил Павел ненормален, благодарение на това
умряла жена му.



· Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя.



· В Йовков всичко хубаво е положително.



· От руските братя са се учили много наши поети на творчеството. Те
са изсмуквали от Добролюбов, Херцен, Чернишевски сладки сокове.
Разгадавали са криволиците на техния правилен път.



· Русия! Колко ни плени тази малка дума с голямо съдържание. Това е
страната в която са се родили Маркс, Енгелс и Ленин.



· Днес учихме за едноклетъчни животни - за амебата и ЧАТАЛЧЕТО.
(Ученик за урока по природознание)



· "Баща ми чука на гарата" - (човекът е ревизор вагони) От съчинение
на първокласник по повод семейството



· Спартак е бил алигатор...



· На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците.



· Пролетарския поет Вапцаров изказва волята на народа, че само с
братската помощ на СССР нашия народ ще си възвърне Филипините и едрите
звезди над Фамагуста.



· Под ръководството на Партията се откриват модерни форми на разплод.



· Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият ...
Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме когато си изпълняват
задълженията. Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в
къщи. Баба ми живее сама на село. Тя има едно куче и една кокошка.
Качена върху някое столче, тя кудкудяка по цял ден.



· Ернест е левак с дясната ръка.



· Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица.



· Българската армия се е състояла предимно от коне.



· Сутрин татко изпълнява мъжките си задължения и после мама му дава кафе.



· Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете.



· Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а
други още дишали.



· На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в
реката се виждаше обратното.



· Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове

oтмерваха ритмично такта.



· Живея с майка си и баща си, който е починал.



· Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца
трябва да следват техния пример.



· Добрите бъгтерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести
по хората. /контролно по биология/



· Едно време живеели големи животни, наречени динозаври, които поради
смяна на сезона измрели.



· Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и
сама се прекарала.



· Обичайте Родината, майката ви.



· Катерина се хвърлила в реката по лична работа.



· Наташа била свързана с народа с червена нишка.



· Небето на Аустерлиц пречупило Болконски на две.



· На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците.



· Фамусов съдел за хората не по вътрешностите, а по външностите.



· На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а
братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание.



· Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.



· Много ми харесва героинята на романа на Лев Толстой "Война и > мир",
>> особено когато танцува на бала с Щирлиц.



· Анна се хвърлила под влака и той дълго влачил жалкото й съществувание.



· Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част.



· Тургенев показал жената в по-разширен вид.



· В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където
постепенно се превръщала от девойка в жена.



· На брега доячката дояла крава, а в реката всичко се отразявало наопаки.



· Онегин излязъл през задния проход и си отишъл.



· По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се
виждал пролетарският му произход.



· Доячката слезе от трибуната и на нея веднага се качи председателят.



· Родителите на Иля Муромец били обикновени колхозници.



· Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й
затворила устата.



· Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.



·Тема: "Калиакра" Когато им се скъса мрежата, жените ги зашивали с
хубави песни. Но един ден дошъл издъхнал конник и съобщил, че... Там
всички рибари ловели риба със скъсани мрежи, а жените им ги плели. И
си завързали панделките за планината... Те се хвърлили в избата,
белите им рокли се виждаха за момент, но после >> потънаха и никой не
ги видя. После те завързаха плитките си, за да не избяга някоя от тях.
Там хората ловели риба, а жените пеели и плели мрежите.



Тема: "Пази, боже, сляпо да прогледа" Консулът седнал на една масичка
да си пийне биричка. Тогава един консул дошъл с една каюта. Тогава
майката на Христо го внесла във ваната. А в това време пристигнал
консулът във файтон с пушеци и прах... Момчето хванало свинята с
едната ръка за ухото, а с другата за кръста... Дошли кметът, съдията и
гражданите от селото... Званецът вазвести вазбуждането на големеца...
(правописът запазен)

· Рамбо Силек (второкласник)

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Вероятността да уцелите шестица от тото 2 / 6 от 49 е едно на 13 983 816. Толкова са възможните комбинации.
Пчелния мед е единствения хранителен продукт, който не се разваля с времето. Намерен е запазен пчелен мед в египетските пирамиди.
Знаете ли, че 111 111 111 х 111 111 111 = 12345678 9 87654321
Първата химична реакция, овладяна от човек е окислението.
Окисление на органични вещества, при което се отделя топлина, обикновено наричаме огън.
Знаете ли, че от раждането си до съзряване, кенгуруто увеличава размерите си 50 000 пъти.
Марихуана е испанския превод на английското "Mary Jane"
Най-големия телевизор в света е Panasonic с диагонал на екрана 150 инча – 381 см.
Средната възраст на българското население е 41 години
Всяка минута в интернет се извършват 1,4 милиона търсения.
Около 60% от тях се правят с Google.
Половината от хората по света никога не са говорили по телефон.
Кубчето на Рубик има 43 000 000 000 000 000 000 (43 квинтилиона) комбинации.
Арабските цифри всъщност са индииски. Наричат се арабски, защото арабите са ги разпространили в Европа.
Температурата в ядрото на Слънцето е 15 000 000 градуса.
Слънчевите лъчи достигат до земната повърхност за 8 минути.
Най-многобройното същество на планетата е...мравката над 10 000 трилиона индивида.
Площта на цялата суша на Земята-150 000 000 кв км е по-малка от площта на Тихия океан-180 000 000 кв км.
Знаете ли, че Лили Иванова е родена на ...24.04.1939 година.
В Саудитска Арабия няма нито една река.
Единственият континент на Земята, в който няма пустиня, е Европа.
От птиците на най-голяма височина лети Дивата гъска. Забелязана е на 9500м. Южноамериканския кондор лети до 7500м.
"Кръвта вода не става", но всъщност 78% от кръвта е вода.
Кръвта на раците е синя, понеже вместо хемоглобин съдържа хемоцианин.
Паяжинната нишка е най-здравата нишка открита до сега. Паяжинна нишка с дебелина на молив би могла да спре боинг 747 в полет.
Хатерия е вид гущер, който има три очи.
Ако разкъсате дъждовния червей на две части той не умира,
а продължават да живеят два червея.
Секвоята е дърво, което достига 110м височина, 10м диаметър на стъблото и 3000г възраст.
За една година дърветата нарастват средно с 20-50 см. Най-бързо от всички растения расте бамбукът.За един ден той може да порасне близо метър - толкова, колкото човекът за десет години след раждането си.
Първата железница в България, т.нар. Барон Хиршова железница, е пусната през 1866г между Русе и Варна.
Първият държавен глава летял със самолет е българският цар Фердинанд през1910 г.
На 16 октомври 1912 г. Радул Милков и Продан Таракчиев първи в света извършват въздушна бомбардировка.
Предложението София да стане столица е направил панагюрския възрожденец професор Марин Дринов през 1879г.
Първите факти подтвърждаващи използването на тоалетна хартия датират от 1391 год.

Най-скъпото вино в света

Най-скъпото вино в бутилка стандартен размер



Chateau Lafite 1787



Цена: $156,450

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $156,450

Цена за чаша: $26,075

Аукционна къща: Christie's, Лондон

Продадено на: 1 декември, 1985 г.

Закупено за "Forbes Collection", неговият произход е спорен (считало се, че е принадлежало на американския президент Томас Джеферсон), но неговата възраст си заслужава високата цена.





2. Най-скъпото вино, продадено на благотворителен търг



Imperial of Screaming Eagle Cabernet 1992



Цена: $500,000

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $62,500

Цена за чаша: $10,417

Аукционна къща: Napa Valley Wine Auction

Продадено през: 2000 година

Закупено e от изпълнителния директор на "Cisco Systems" Чейз Бейли. Технически това е най-високата цена, дадена за бутилка вино.



3. Най-скъпото червено вино в голяма бутилка



Jeroboam of Chateau Mouton-Rothschild 1945



Цена: $310,700

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $51,783

Цена за чаша: $8,631

Аукционна къща: Sotheby's/Aulden Cellars, Ню Йорк

Продадено на: 28 февруари, 2007 г.

1945-та е считана за една от най-прекрасните реколти през 20. век, а "Mouton-Rothschild" – за едно от най-добрите червени вина в света по принцип.



4. Най-скъпото подсилено вино



1775 Sherry от колекцията "Масандра"



Цена: $43,500

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $43,500

Цена за чаша: $7,250

Аукционна къща: Sotheby's, Лондон

Продадено през: 2001 година



Винарските изби "Масандра" в Крим са построени през 1894 г. за винарна на принц Лев Сергеевич Галицин, който е колекционирал най-добрите вина от цял свят.



5. Най-скъпото бяло вино в бутилка стандартен размер



Chateau d'Yquem 1811



Цена: $42,504

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $42,504

Цена за чаша: $7,084

Аукционна къща: Christie's, Лондон

Продадено на: 15 юни, 2006 г.



В царството на бялото вино "Chateau d'Yquem" е кралят, който дава дълголетието на виното.



6. Най-скъпото бургундско вино в бутилка стандартен размер



Romanée Conti, Domaine de la Romanée Conti 1945



Цена: $41,825

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $41,825

Цена за чаша: $6,971

Аукционна къща: Acker Merrall & Condit, Ню Йорк

Продадено на: 9 май, 2007 г.



Неговата рядкост е достатъчна да направи това вино скъпо; лозарите произвеждат само около 450 бройки на година, но много почитатели на виното смятат, че Domaine de la Romanée Conti е най-доброто на света бургундско.



7. Най-скъпото австралийско вино



Penfolds Grange Hermitage 1951



Цена: $35,767

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $35,767

Цена за чаша: $5,961

Аукционна къща: Oddbins, Мелбърн

Продадено на: 1 май, 2004 г.



С непретенциозен старт през 50-те години на 20. век "Penfolds Grange" става еталон за всички други австралийски червени вина, които се оценяват. 51-ва, от която вече са останали по-малко от 20 бутилки, предшества първата комерсиална реколта за марката – 1952 година.



8. Най-скъпото бяло вино в голяма бутилка



Jeroboam of Chateau Cheval Blanc 1947



Цена: $135,125

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $33,781

Цена за чаша: $5,630

Аукционна къща: Christie's, Ню Йорк

Продадено на: 2 март, 2006 г.



1947 година е суха и гореща, идеална за дроздовете каберне блан, дали силата на това вино.



9. Най-скъпа каса вино, продадена на търг



Каса от 6 бутилки Chateau Mouton-Rothschild 1945



Цена: $345,000

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $28,750

Цена за чаша: $4,792

Аукционна къща: Christie's, Ню Йорк

Продадено на: 28 септември, 2006 г.



10. Най-скъпото американско вино



1941 Inglenook Cabernet Sauvignon Napa Valley



Цена: $24,675

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $24,675

Цена за чаша: $4,113

Аукционна къща: Christie's, Лос Анжелис

Продадено на: 27 юни, 1999 г.



Оценява се от много като най-добрата реколта, добита някога в долината Напа. Джон Даниел Джуниър е един от първите винари, който добавил към бордотото добавки, които да засилят сложността на вкуса. Винарната е известна с името "Рубикон" и е притежавана от режисьора Франсис Форд Копола.



11. Най-скъпото сухо бяло вино



7 бутилки от Le Montrachet, Domaine de la Romanee Conti 1978



Цена: $167,500

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $23,959

Цена за чаша: $3,993

Аукционна къща: Sotheby's, Ню Йорк

Продадено на: 24 юни, 1999 г.



Чисто бяло (произвеждат се само по 200 бутилки годишно) от анонимен производител на великото червено бургундско.



12. Най-скъпото шампанско в магнум бутилка



Krug 1953



Цена: $12,925

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $6,463

Цена за чаша: $1,077

Аукционна къща: Sothebys/Aulden Cellars, Ню Йорк

Продадено на: 17 септември, 2005 г.



"Krug", едно от големите стари имена шампанско, сега се притежава от конгломерата за луксозни стоки "LVMH".



13. Най-скъпото шампанско в голяма бутилка



A Methuselah of Dom Perignon 1995



Цена: $17,850

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $2,231

Цена за чаша: $372

Аукционна къща: Zachy's Wine Auctions, Ню Йорк

Продадено на: 10 май, 2007 г.



Наречено на името на Dom Perignon, бенедиктски монах, за който се твърди, че открил метода за производство на шампанско.



14. Най-скъпото вино, продадено на количество на търг



50 каси Chateau Mouton-Rothschild 1982



Цена: $1,051,600

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $1,753

Цена за чаша: $292

Аукционна къща: Sothebys/Aulden Cellars, Ню Йорк

Продадено на: 18 ноември, 2006 г.



Да купуваш на едро е добра инвестиция; половин дузина бутилки "Mouton-Rothschild" от същата реколта бяха продадени по $4,500 всяка през февруари 2007 г.



15. Най-скъпото вино, което никога не е било продадено



Chateau Margaux 1787



Цена: $225,000

Цена за еквивалент в стандартна (750 ml) бутилка: $225,000

Цена за чаша: $37,500

Платено от: застраховател

Платено през: 1989 година



Уилям Саколин, търговец на вино от Ню Йорк, поискал сумата от половин милион долара, за да изложи на публично място бутилка, притежавана от американския президент Томас Джеферсън. Застрахователят заплатил $225,000 след като тя била счупена след сбъсък с поднос по време на винено парти през 1989 година. Това вино обаче не е поставено на първо място, защото не е консумирано.



Класацията е изготвена от Forbes.com. Превод от английски за всички ценители на виното - Ванката. Още материали за звезди и луксозни стоки можете да четете в рубриката ми LifeStyle.



А за тези от вас с по-скромни вкусове препоръчвам нещо от магазините:

От 20 март тази година вече се продава за масова консумация шампанското "Perrier-Jouët". Каса от 12 бутилки от 750 ml се продава за 50,000 евро или средна цена за бутилка от 4,166 евро.

След покупката всеки клиент ще може да съхранява за 6 месеца своята касетка в специално предназначена за него камера в избата на компанията-производител "Pernod Ricard".

Първите стотина клиента, закупили напитката, са богати колекционери в САЩ, Великобритания, Япония, Китай, Русия, Швейцария и Франция.

Професията филмов продуцент

Както повечето професии, така и тази на филмовия продуцент търпи своето развитие в историческото време. При бума на филми, който настъпва с основаването на „Холивуд” да бъдеш продуцент се оказва изключително доходоносен бизнес. За съжаление на много провалили се продуценти, за да упражняваш тази професия не е нужно само да имаш стабилен финансов гръб, а и да съчетаваш личностни качества като далновидност, креативност, психология и не на последно място характер на ръководител. В този контекст може да се цитира и американския продуцент Ричард Занък, който сравнява продуцента с диригент в оркестър, тоест той не може да свири на всеки един инструмент, но знае точния звук, който трябва да се възпроизведе, а освен това може и да синхронизира в ритъм цялото звучене.
Първата работа на един продуцент, след като се заеме с определен проект е да определи финансовите измерения. Много често се случва така, че тези финансови параметри са надвишавани многократно и тук най-ясно личи дали продуцентът притежава далновидност, защото като всеки продукт и филмът трябва да носи печалба. След като е наясно с финансовата си мощ той трябва да назначи екипа, който да реализира проекта. Продуцентът трябва да покаже творчески и чисто психологически нюх и да подбере точните основни създатели на продукта като директора и екипът, който ще заснеме филма. Много често след личната намеса на продуцента се избират главните герои, защото най-голямата отговорност, за това дали продукцията ще бъде успешна или не има именно той, а главните артисти често са превръщат и в лицето на един филм.
Следващата стъпка след събирането на екип е снимачният процес. Тук продуцентът се явява като супервайзър, като съблюдава за коректността при изпълнението на задачите на всеки член от тима. Огромна част от таланта на продуцента си проличава и при синхронизацията на работата с времето. Завършването на един продукт в срок е едно доказателство за професионализмът на продуцента. Това е една победа за него, защото изработката в срок е изключително трудно нещо. Той трябва да се грижи за създаването на перфектни условия на екипа си, така че те да бъдат отдадени изцяло на творческата си работа без да мислят за битови или друг вид проблеми. Това означава, че продуцентът трябва да се погрижи да намери подходящото снимачно студио, място за живеене, където да настани работниците, всякакъв вид разрешителни, нужни за заснемането на всички сцени и много други.
Друга черта на добрия продуцент е възможно да бъде психолог. В един екип винаги има неразбирателства и дразги, защото е изграден от хора с различни характери и именно той трябва да успее да тушира всякакъв вид напрежение. Много трудно работи колектив раздиран от интриги и често продуцентите взимат крайни мерки като отстраняват хора в името на екипната работа. Не на последно място продуцентът изготвя реда за заснемане на сцените, като при графикът взима на предвид, промени в климата, изготвяне на декори и всякакъв вид други пречки или преимущества.
Тази професия не е академична наука, най-известните продуценти твърдят, че тя е за нея е нужен хъс, желание и най-вече адски здрави нерви. Има тоста истина в тези твърдени, защото както вече отбелязах най-голямата отговорност за реализацията на един филм носи продуцентът. Тъй като отговорностите са много в по-големите проекти продуцента разполага с помощен екип. Това са техните асистенти, които имат по- тесен ресор на наблюдение и тяхната основна задача е да бъдат като допълнителен чифт очи на главния продуцент. Обикновено това е много тесен кръг от хора, на които продуцентът има доверие, защото тяхната работа е не по-малко важна за реализацията, а всъщност при един провал отговорността се носи от продуцента.
Не на последно място в работата му е и дистрибуцията. Това също е негово задължение, защото дистрибуцията е основен инструмент на печалба. В изпълнението на тази задача си личи и опита на продуцента. Много често дистрибуцията на някои филми в определени райони или държави е икономически неизгодно, но той го извършва заради реклама, която носи филма. Парите се „избиват” от други райони, където пък печалбата е голяма. Тук вече се намесва и маркетинга като наука и точно за това много от продуцентите имат зад гърба си сериозни маркетингови компании.
В заключение може да се каже, че тази професия е нож с „две” остриета. В зависимост от качествата, които притежава личността, която иска да я упражнява като професия , продуцентството може да бъде както мечтаната работа, която да развие способностите ти по уникален начин, така и да бъде инструментът, с който може да бъдеш смазан чисто интелектуално.

Кризисен ПР

Предприемането на превантивни мерки и планирането на адекватна реакция при възникване на критична ситуация е с изключително важно значение в днешния глобализиран свят. Познаването и ефективното използване на схемата за вътрешната комуникация на различните професионални нива, както и йерархията и начините за информиране на засегнати и заинтересовани лица извън дружеството, е ключов елемент в публичното поведение на всяка обществено отговорна организация.

Приемайки и следвайки тази комуникационна стратегия, компанията ще може да управлява ситуациите на криза, съобразно интереса на фирмата, а не да реагира постфактум, водена и притискана от бързия ход на събитията в подобна ситуация и от външни изисквания и фактори.

Основното направление по ПР за посрещане на кризи е да се идентифицират неблагоприятните ситуации, които стават прекалено очевидни и да се даде оценка на уязвимите места в организацията. Не трябва да се пропуска и че стратегията трябва да фокусира вниманието към двете най-важни задачи в момента, а те са какво да се направи и какво да се каже на хората, особено през първите критични часове след настъпването на събитието. Посоката на развитие на плана трябва да бъде ориентирана към противодействие на случилото се, а не към реакция и отговор.

В извънредна ситуация, освен да се спазват основните направления по ПР при криза, трябва да се извършат и редица действия в самата организация. След подготвената стратегия първостепенна задача е да се събере тимът по кризисен мениджмънт и да му бъде представен начинът на действие. Работата на екипа трябва да бъдат направлявана, а в негова помощ да се потърсят експерти с цел да анализират и обяснят кризата в детайли. В първите минути или часове от събитието е задължително и отварянето на линиите на комуникация. В този ред на мисли назначеният говорител е длъжен да използва всички канали за отговор, като предварително е подготвен. Другите служители като оператори, секретари и т.н. да насочват всички запитвания към него, без дават своя версия за случилото се или свое мнение. Следващата стъпка е да се подготви център за медиите, който да им осигури информационни пакети с базова информация, телефони, компютри, принтери, факсове и място за телевизионни интервюта, което да е встрани от мястото на инцидента. Поведението, което демонстрираме трябва да говори само и единствено за отвореност от наша страна. В противен случай се рискува да се изгуби контрол над ситуацията когато журналистите се обърнат към други източници и външни експерти, за да запълнят получилия се вакуум за случилото се. През цялото време трябва да се показва загриженост за инцидента и за хората, въвлечени в събитията или пострадалите. В същото време да се разясни какво организацията ще направи или е планира за разрешаването на проблема.

Говорителят освен подготвен трябва и да бъде изключително внимателен в информацията, която изнася. Недопустимо е да се правят опити за омаловажаване на проблема или да се опитва умишлено да подценява ситуацията, защото пресата ще открие истината много скоро. Опасно е и да се спекулира с развитието на нещата, ако няма достатъчно данни и факти за това. Не трябва и да се отговаря на подобен тип репортерски въпроси.

Спазването на изброените мерки гарантира недопускането на основни грешки като нерешителност, объркване и конфронтация.

За да се направи най-лесно разликата между неубедителна и правилна ПР кампания при криза ще дам съответно два идентични примера:

На 24 март 1989г. танкерът Ексон Валдес се натъква на риф южно от Аляска; в следствие на получената пробойна изтичат 11 тона нефт, замърсявайки 1100 мили от бреговата ивица. Измира много риба, което чувствително засяга рибната индустрия в района. Унищожени са повече от 36 000 прелетни птици. ПР стратегията за една от най-големите в историята екологични катастрофи е толкова слаба, че публиката започва да гледа на корпорацията Ексон като на студена и безотговорна институция, заинтересована по-скоро от това, как да избегне отговорността, а не как да се справи с щетите.

Часове след инцидента, когато обществеността започва да добива представа за гигантските размери на разлива, председателят на Ексон, Лорънс Рол прави две грешки в областта на връзките с обществеността, за които по-късно съжалява.

1. Той решава да остане в централния офис в Ню Йорк, а не да отплава към мястото на инцидента. Вместо това, той изпраща ръководител с по-нисък ранг, което се интерпретира от публиката като незаинтересованост от негова страна.

2. Той решава, че цялата информация за разлива и за усилията по почистване трябва да се дават от Валдес, мястото на инцидента. Този отдалечен порт, населяван от не повече от 3000 човека, има ограничен брой телефонни линии и почти не разполага с други улеснения за журналистите. Така корпорацията създава чувство, че не е сериозно заинтересована и се опитва да ограничи достъпа до информация.

Следващата грешна стъпка на компанията е кавгата с федералната и щатската брегова охрана. Ексон се опитва да прехвърли върху тях вината за забавянето на почиствателните работи. Това кара губернаторът Стив Купър да обвини корпорацията, че правят фалшиви изявления.

Масло в огъня се налива и от изваждането в публичното пространство на вътрешен меморандум, според който Ексон ще преустанови почиствателните дейности в края на лятото, без значение какво искат да направят щатското и федералното правителство.

В резултат на неадекватната ПР кампания компанията претърпява огромни загуби. Повече от 18 000 клиенти връщат кредитните си карти на компанията. Плъзват слухове за бойкот, представителите на Ексон са извикани в Белия дом, където им е заявено, че усилията им по почистване са крайно недостатъчни. Подозренията се засилват, когато ръководителите правят малка, но значима промяна в нейната линия. В първите седмици те заявяват, че компанията ще завърши почистването на плажа до 15 септември. Към средата на лятото започват да говорят, че ще третират плажа, което е съвсем различно.

В крайна сметка работите по почистването поглъщат около 2 милиарда долара, а компанията плаща 100 млн. глоба.

Няколко месеца след бедствието, причинено от Ексон, танкер на Бритиш петролиум, откъснал се от котвата си, разлива около 400 000 галона петрол в Пасифика, които заплашват да достигнат до пренаселените плажове.

Компанията, взела си поука от Ексон, реагира бързо и целесъобразно. Тя не само организира ефективно почистване, но информира медиите за хода на работата. Председателят на управителния съвет Джеймс Рос отлита незабавно за мястото на катастрофата и поема нещата в свои ръце. Персоналът по връзки с обществеността, снабден с клетъчни телефони, е разположен по ивицата на целия плаж, където работят екипите по почистването, за да събира и разпространява информация, независимо от това дали тя е благоприятна или не за компанията.

ПР екипът е подсилен от частни консултантски фирми. Представителите на компанията се появяват по местната и националната телевизия. Компанията предоставя подводни снимки на пробойните на кораба. Центърът за връзки с медиите, снабден с много телефонни линии, е разположен в близост до командния център на почистването.

Резултатите са обнадеждаващи. Медиите се отнасят добронамерено. Усилията по почистването и благоприятният отлив намаляват опасността за замърсяването на плажовете. Доверието на публиката към Бритиш петролиум след всичко това се увеличава.

Квартал „Лозенец”–престижен в София, средновековен в Стара Загора

Имената често будят различни асоциации, а един от най-фрапиращите примери за това е квартал „Лозенец”. В столицата на България имоти там се предлагат на космически цени, а в Стара Загора това олицетворява мястото обитавано от ромското малцинство. В следващите редове ще придобиете представа за огромната разлика между кварталите, които носят едно и също име.

„Лозенец” е едно красиво, чисто географски, място в Стара Загора. Намира се на хълм с изглед към целия град. Тук свършва и всичко хубаво свързано с това име. Хората, които обитават квартала не посрещат гости, а служители на ВиК, които са придружавани от полицаи. Мизерията е в своя завършен и пълен облик, а единственото внимание към жителите е по време на предизборните кампании. Пътят не е асфалтов, а смесица от пръст и камъни. Жилищата не се предлагат в евро от добре изглеждащи брокерки, а вместо това се живее в коптори.

Навътре в „жилищния комплекс” може да се види тук-таме някоя ръждясала каравана, която предлага кафе, което би приело за комплимент сравнението с „негърска пот” . Може да се забележи и улица, която е с такъв наклон, че при дъжд по нея остават само озъбени каменни ръбове. Канализацията е химера. Въпреки това животът там тече спокойно, а веселбата е денонощно явление.

В старозагорския „Лозенец” има около 500 незаконни къщи, които са вдигнати без застроителен план и в резултат на това там човек се чувства като в лабиринт. Големият проблем както при повечето малцинствени групи в България е високата безработица. Голяма част от хора работят нелегално, като всяка сутрин на площада в квартала могат да се видят роми, които образуват една своеобразна „ходеща” трудова борса. Услугите, които се предлагат са свързани най-вече с хамалската работа и строителството.

Въпреки общественото настроение, че в ромските квартали престъпността е висока, това не важи за този. В голяма степен това се дължи на патрулиращите седем полицейски инспектора. Винаги има по една дежурна патрулка в дворовете на двете училища, които общо имат 1300 ученици. Съвсем в реда на нещата „Лозенец” е единствен сред кварталите в Стара Загора с положителен прираст на населението.

Така на територията на една сравнително малка държава като България могат да се срещнат места, които носят едно и също име, но докато едното е символ на престиж, възможности и традиции, другото те връща в Средновековието. В последно време много се коментира кога България ще се изравни с останалите държави в Европейския съюз. В деня, когато името „Лозенец” ще звучи еднакво гордо както в София, така и в Стара Загора, то аз ще стана оптимист.